Симптоми при Недостиг на Калий

Основното показание за допълнително приемане на калий е хипокалиемията. Въпреки това ползите от приема на калий могат да бъдат изпитани и от тези, които имат други оплаквания. Подуване на краката, постоянна сънливост, главоболие, треперене на прасците или бедрата – забелязали ли сте тези симптоми при себе си?

Променливи настроения и неравномерен сърдечен ритъм – това може да означава, че в храната ви има твърде малко калий.

Калий: защо ни е нужен?

Калият е един от най-важните елементи в организма. Като електролит той е отговорен за поддържането на правилното електрическо напрежение на клетъчните мембрани и за предаването на електрическите импулси между клетките. По този начин той контролира работата на мускулите, включително на сърдечния мускул, като отговаря за всеки негов удар. Чрез участието си в процесите на изграждане на аминокиселини и белтъчини той е отговорен и за нормалната структура и маса на мускулите, а чрез антагонизма си към магнезия – за нормалното мускулно напрежение.

Калият също така помага за изхвърлянето на излишните течности от организма, което е особено важно, когато приемът на натрий е твърде висок, което, наред с други неща, води до задържане на течности и подуване на крайниците. Като антагонист на натрия, калият регулира количеството вода, премахва отоците и същевременно понижава кръвното налягане. Като контролира водния и киселинно-алкалния баланс, той спомага за поддържането на хомеостазата в целия организъм.

Нарушения в абсорбцията и екскрецията на калий – хипокалиемия

Абсорбцията на калий се извършва в тънките черва, а бъбреците са основният орган, който поддържа постоянни концентрации на калий. Само 8 % от калиевия резерв се отделя през стомашно-чревния тракт. Тази стойност обаче се увеличава при пациенти с бъбречна недостатъчност. Прекалено голямото количество калий, което се извежда от организма, води до недостиг на калий, т.е. до хипокалиемия.

Най-честите причини за хипокалиемия включват:

• Повишена бъбречна екскреция на калий: в хода на някои бъбречни заболявания, както и в хода на сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречна съдова хипертония, болест на Кушинг и в резултат на диуретици.
• Повишена стомашно-чревна екскреция на калий: поради остра инфекциозна диария, диария причинена от злоупотреба със слабителни средства, диария, свързана с кожно-чревни фистули, диария, причинена от рак и химиотерапия.
• Повишено отделяне на калий от кожата: поради тежки и обширни изгаряния или увреждане на кожата
• Недостатъчно снабдяване с калий: анорексия, диета с недостиг на калий, заболявания, свързани с тежко изтощение, недостатъчно снабдяване с калий при състояния, изискващи повишен прием на калий.
• Повишен приток на калий в клетките: поради инсулинова терапия, алкалоза, клетъчна пролиферация, напр. в хода на левкемия.

 Симптомите на хипокалиемия включват:

• слаби, отпуснати мускули
• нарушения на сърдечния ритъм и проводимостта
• леко повишаване на кръвното налягане
• нервна хиперактивност.

Тежките симптоми на калиев дефицит се проявяват само при голямо понижение на концентрацията на калий и отшумяват сравнително бързо, след като нивата на калий се изравнят. Въпреки това, дори и в случай на по-малък недостиг на калий, се усещат неприятни симптоми като обща умора, задържане на вода, подуване на крайниците, както и спонтанно треперене на бедрата и прасците или главоболие.

Рискът от тежък калиев дефицит се увеличава при възрастните хора, чиито основни фактори са недостатъчният прием на калий, увеличената му загуба през храносмилателния тракт и честата употреба на лекарства, които увеличават неговото отделяне.

Изследване на нивата на калий

На първо място обаче е необходимо да се определи нивото на калий в организма. Информацията за това дали има недостиг, норма или излишък на калий в организма ни ще бъде получена от елементен анализ на косата (EHA). Резултатът отразява концентрацията на калий в организма, а нивата на останалите 28 показани елемента дават представа за причината за евентуален дефицит и са безценна помощ при насочване на лечението и добавките. Тежкият недостиг на калий, показан от резултата, изисква допълнителна целенасочена диагностика.

Диета – къде да намерим калий

Според препоръките на стандартите за хранене на населението в България препоръчителният прием на калий е най-малко 4600 мг/24 часа, а при кърмачките – най-малко 5100 мг/24 часа. Калият се съдържа в много храни. Почти всички видове месо: бяло и червено, както и риба и зеленчуци.

Добри източници на калий са броколите, спанакът, бобовите култури – грах, боб, както и картофите (предимно с кожата), доматите и тиквата. Калий се съдържа и в плодовете: банани, киви, цитрусови плодове, сливи и кайсии (повече в сушените). Млякото, киселото мляко и ядките също са източници на калий.

За съжаление е известно, че по различни причини (включително болести) хранителните вещества може да не се усвояват напълно от храната или самата храна е толкова бедна на хранителни вещества, че не отговаря на необходимите стандарти. Освен това изготвянето на оптимален хранителен режим не е най-лесното нещо, което може да се направи.

Например средното съдържание на калий в диетата на пациентите с хипертония осигурява само около 70% от препоръчителния прием на този елемент, което се дължи на недостатъчния прием на плодове и зеленчуци. Ето защо в случаите, когато е необходимо увеличаване на доставките на калий, трябва да се обмисли допълнителното му приемане.

Суплементиране с калий

В случаите на хипокалиемия е необходимо добавяне на калий. Приемането на калиеви добавки е добре да се обмисли и при хора с риск от калиев дефицит (без хипокалиемия). Сред рисковите групи са хората с хипертония, възрастните хора, пациентите със сърдечни аритмии, както и пациентите след инсулт, с камъни в бъбреците и остеопороза.

Налице са резултати, показващи ползите от повишения прием на калий при възрастни с хипертония. В проучванията е наблюдавано намаляване на систоличното и диастоличното кръвно налягане, както и понижаване на риска от инсулт средно с 24%. В същото време не са наблюдавани неблагоприятни ефекти от повишеното подаване на калий върху бъбречната функция.

При проучвания върху животни се наблюдава и намален риск от тромбоза в резултат на повишеното снабдяване с калий, както и намалено отделяне на калций в урината. Установено е, че пациентите, които отделят повече калий, са с по-нисък риск от увеличаване на отлаганията в пикочните пътища. Намалената екскреция на калций при хора с висок прием на калий също е причина за намален риск от остеопороза.

Определянето на вида на калиевите добавки изисква индивидуален подход, като се взема предвид състоянието на органите в тялото, отговорни за регулирането на този елемент в организма. Понастоящем най-често използваната форма на калиеви препарати (калиев хлорид) са таблетките или капсулите. Най-добре усвоената и асимилирана от организма форма обаче е течната форма на добавката. При избора на подходящ препарат трябва да се вземе предвид съдържанието на калий в продукта.

Факторите, които изискват специално внимание при приема на калиеви добавки, включват, но не се ограничават до продължително боледуване на легло, нисък прием на течности, затруднено преглъщане, нарушения в изпразването на стомаха и прием на лекарства. Калиевите препарати трябва да се приемат след хранене, с поне 100 ml вода със стайна температура и в изправено или седнало положение за около 10 минути.