Симптоми при Недостиг на Калий

Основното показание за допълнително приемане на калий е хипокалиемията. Въпреки това ползите от приема на калий могат да бъдат изпитани и от тези, които имат други оплаквания. Подуване на краката, постоянна сънливост, главоболие, треперене на прасците или бедрата – забелязали ли сте тези симптоми при себе си?
Променливи настроения и неравномерен сърдечен ритъм – това може да означава, че в храната ви има твърде малко калий.
Калий: защо ни е нужен?
Калият е един от най-важните елементи в организма. Като електролит той е отговорен за поддържането на правилното електрическо напрежение на клетъчните мембрани и за предаването на електрическите импулси между клетките. По този начин той контролира работата на мускулите, включително на сърдечния мускул, като отговаря за всеки негов удар. Чрез участието си в процесите на изграждане на аминокиселини и белтъчини той е отговорен и за нормалната структура и маса на мускулите, а чрез антагонизма си към магнезия – за нормалното мускулно напрежение.
Калият също така помага за изхвърлянето на излишните течности от организма, което е особено важно, когато приемът на натрий е твърде висок, което, наред с други неща, води до задържане на течности и подуване на крайниците. Като антагонист на натрия, калият регулира количеството вода, премахва отоците и същевременно понижава кръвното налягане. Като контролира водния и киселинно-алкалния баланс, той спомага за поддържането на хомеостазата в целия организъм.
Нарушения в абсорбцията и екскрецията на калий – хипокалиемия
Абсорбцията на калий се извършва в тънките черва, а бъбреците са основният орган, който поддържа постоянни концентрации на калий. Само 8 % от калиевия резерв се отделя през стомашно-чревния тракт. Тази стойност обаче се увеличава при пациенти с бъбречна недостатъчност. Прекалено голямото количество калий, което се извежда от организма, води до недостиг на калий, т.е. до хипокалиемия.
Най-честите причини за хипокалиемия включват:
- Повишена бъбречна екскреция на калий: в хода на някои бъбречни заболявания, както и в хода на сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречна съдова хипертония, болест на Кушинг и в резултат на диуретици.
- Повишена стомашно-чревна екскреция на калий: поради остра инфекциозна диария, диария причинена от злоупотреба със слабителни средства, диария, свързана с кожно-чревни фистули, диария, причинена от рак и химиотерапия.
- Повишено отделяне на калий от кожата: поради тежки и обширни изгаряния или увреждане на кожата
- Недостатъчно снабдяване с калий: анорексия, диета с недостиг на калий, заболявания, свързани с тежко изтощение, недостатъчно снабдяване с калий при състояния, изискващи повишен прием на калий.
- Повишен приток на калий в клетките: поради инсулинова терапия, алкалоза, клетъчна пролиферация, напр. в хода на левкемия.
Симптомите на хипокалиемия включват:
- слаби, отпуснати мускули
- нарушения на сърдечния ритъм и проводимостта
- леко повишаване на кръвното налягане
- нервна хиперактивност.
Тежките симптоми на калиев дефицит се проявяват само при голямо понижение на концентрацията на калий и отшумяват сравнително бързо, след като нивата на калий се изравнят. Въпреки това, дори и в случай на по-малък недостиг на калий, се усещат неприятни симптоми като обща умора, задържане на вода, подуване на крайниците, както и спонтанно треперене на бедрата и прасците или главоболие.
Рискът от тежък калиев дефицит се увеличава при възрастните хора, чиито основни фактори са недостатъчният прием на калий, увеличената му загуба през храносмилателния тракт и честата употреба на лекарства, които увеличават неговото отделяне.
Изследване на нивата на калий
На първо място обаче е необходимо да се определи нивото на калий в организма. Информацията за това дали има недостиг, норма или излишък на калий в организма ни ще бъде получена от елементен анализ на косата (EHA). Резултатът отразява концентрацията на калий в организма, а нивата на останалите 28 показани елемента дават представа за причината за евентуален дефицит и са безценна помощ при насочване на лечението и добавките. Тежкият недостиг на калий, показан от резултата, изисква допълнителна целенасочена диагностика.

Диета – къде да намерим калий
Според препоръките на стандартите за хранене на населението в България препоръчителният прием на калий е най-малко 4600 мг/24 часа, а при кърмачките – най-малко 5100 мг/24 часа. Калият се съдържа в много храни. Почти всички видове месо: бяло и червено, както и риба и зеленчуци.
Добри източници на калий са броколите, спанакът, бобовите култури – грах, боб, както и картофите (предимно с кожата), доматите и тиквата. Калий се съдържа и в плодовете: банани, киви, цитрусови плодове, сливи и кайсии (повече в сушените). Млякото, киселото мляко и ядките също са източници на калий.
За съжаление е известно, че по различни причини (включително болести) хранителните вещества може да не се усвояват напълно от храната или самата храна е толкова бедна на хранителни вещества, че не отговаря на необходимите стандарти. Освен това изготвянето на оптимален хранителен режим не е най-лесното нещо, което може да се направи.
Например средното съдържание на калий в диетата на пациентите с хипертония осигурява само около 70% от препоръчителния прием на този елемент, което се дължи на недостатъчния прием на плодове и зеленчуци. Ето защо в случаите, когато е необходимо увеличаване на доставките на калий, трябва да се обмисли допълнителното му приемане.
Суплементиране с калий
В случаите на хипокалиемия е необходимо добавяне на калий. Приемането на калиеви добавки е добре да се обмисли и при хора с риск от калиев дефицит (без хипокалиемия). Сред рисковите групи са хората с хипертония, възрастните хора, пациентите със сърдечни аритмии, както и пациентите след инсулт, с камъни в бъбреците и остеопороза.
Налице са резултати, показващи ползите от повишения прием на калий при възрастни с хипертония. В проучванията е наблюдавано намаляване на систоличното и диастоличното кръвно налягане, както и понижаване на риска от инсулт средно с 24%. В същото време не са наблюдавани неблагоприятни ефекти от повишеното подаване на калий върху бъбречната функция.
При проучвания върху животни се наблюдава и намален риск от тромбоза в резултат на повишеното снабдяване с калий, както и намалено отделяне на калций в урината. Установено е, че пациентите, които отделят повече калий, са с по-нисък риск от увеличаване на отлаганията в пикочните пътища. Намалената екскреция на калций при хора с висок прием на калий също е причина за намален риск от остеопороза.
Определянето на вида на калиевите добавки изисква индивидуален подход, като се взема предвид състоянието на органите в тялото, отговорни за регулирането на този елемент в организма. Понастоящем най-често използваната форма на калиеви препарати (калиев хлорид) са таблетките или капсулите. Най-добре усвоената и асимилирана от организма форма обаче е течната форма на добавката. При избора на подходящ препарат трябва да се вземе предвид съдържанието на калий в продукта.
Факторите, които изискват специално внимание при приема на калиеви добавки, включват, но не се ограничават до продължително боледуване на легло, нисък прием на течности, затруднено преглъщане, нарушения в изпразването на стомаха и прием на лекарства. Калиевите препарати трябва да се приемат след хранене, с поне 100 ml вода със стайна температура и в изправено или седнало положение за около 10 минути.
Често Запитвани Въпроси
Какво представлява недостигът на калий?
Дефицитът на калий, известен също като хипокалиемия, е състояние, при което организмът не разполага с достатъчно калий. Това може да се случи, ако човек не получава достатъчно калий от храната си или губи твърде много калий чрез продължителна диария или повръщане.
Какви са симптомите на калиевия дефицит?
Симптомите на калиев дефицит зависят от тежестта на дефицита. Ранните симптоми могат да включват умора, мускулна слабост и мускулни крампи. По-тежкият дефицит може да доведе до изтръпване, мравучкане и дори до сърдечни аритмии.
Какви са причините за недостиг на калий?
Калиевият дефицит може да възникне, ако човек не получава достатъчно калий от храната си или ако губи твърде много калий чрез продължителна диария или повръщане. Някои медицински състояния, като например бъбречни заболявания или нарушения в работата на надбъбречните жлези, също могат да доведат до недостиг на калий.
Как се диагностицира недостигът на калий?
Дефицитът на калий обикновено се диагностицира чрез кръвен тест. Медицински специалист ще вземе проба от кръвта ви и ще провери нивата на калий в нея. Ако нивата са ниски, ще бъде поставена диагноза „калиев дефицит“.
Как се диагностицира липсата на калий?
Лечението на калиевия дефицит обикновено включва увеличаване на количеството калий в храната или прием на калиеви добавки. В някои случаи може да се наложи прием на лекарство, което да помогне за повишаване на нивата на калий, като калий-съхраняващ диуретик или инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ).

Отдадена съм на теми, свързани с микробиологията, храненето, диетите и приготвянето на здравословни ястия. Вярвам, че разбирането на науката зад храната, която ядем, е от съществено значение за поддържането на здравословен начин на живот. Стремя се да споделям знанията и страстта си с другите чрез своите публикации.